„Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини ще бъде представена на 15 май, петък, от 19:00 ч. на сцената на Държавна опера – Бургас. Една от най-популярните и емоционално въздействащи опери в световния репертоар ще оживее пред бургаската публика в задълбочения режисьорски прочит на проф. д-р Александър Текелиев.
Под диригентството на именития български маестро Иван Кожухаров, почетен гражданин на Бургас и творец със забележителна дългогодишна международна кариера, спектакълът ще разкаже трагичната история на Чо-Чо-сан – Мадам Бътерфлай. В главната роля ще се представи изтъкнатото сопрано Йоана Железчева, а в образа на лейтенанта от американските военноморски сили Пинкертон за трети път на бургаска сцена ще влезе великолепният тенор Георги Динев, гост-солист в постановката.
На сцената ще бъдат още блестящият баритон Валери Турманов в ролята на Шарплес, чудесното мецосопрано Лина Пеева като Сузуки, както и останалите солисти, оркестърът и хорът на Държавна опера – Бургас. Чрез средствата на музикално-сценичното изкуство те ще преведат публиката през една тъжна история от Изтока – за силни чувства, дълго очакване, разочарование, повехнали надежди, покруса, болка и смърт.
Шедьовърът на Пучини разказва трагична история от свят, различен за европейската чувствителност, свят със сложни взаимовръзки между понятията за смисъла на живота, символиката на любовта и очакването, цената на честта и силата на саможертвата. „Мадам Бътерфлай“ не е опера, която разчита на помпозност, външен блясък, вихрена динамика или технически ефекти. Нейната сила е в нежния психологизъм, в дълбокото вникване в същността на героите, в артистичното превъплъщение и в затрогващото предаване на душевните състояния.
Публиката в залата на Операта в петък ще има възможност да проследи драмата на Чо-Чо-сан, чиято душа преживява трагична метаморфоза – от нежния възторг на споделената любов с Пинкертон до разкъсващия вътрешен избор, който я води към осъзнатата саможертва. В тази изключително сложна роля, изискваща блестяща вокална техника, силна артистична концентрация и голяма сценична издръжливост, ще се представи оперната прима Йоана Железчева.
Образът на Пинкертон – лейтенант от американските военноморски сили, ще бъде пресъздаден от тенора Георги Динев. В ролята на американския консул в Нагасаки Шарплес влиза харизматичният баритон Валери Турманов, който изгражда сложния образ с достолепие, вокална прецизност и психологическа дълбочина.
Като доверената прислужница на Мадам Бътерфлай – Сузуки, на сцената ще излезе мецосопраното Лина Пеева. Нейният образ носи сърцераздирателна емоционална сила, финес и характерната за японската култура ефирна сдържаност, под чиято повърхност се крие развълнувано море от чувства. Сузуки емпатично преживява драмата на Бътерфлай и се превръща в един от най-човешките и съпричастни образи в спектакъла.
В цялостната картина на тази източна трагична приказка се вписват още Калина Попова, мецосопран, като Кейт Пинкертон – съпругата на лейтенанта от Военноморските сили на САЩ; Яни Николов, тенор, като Горо; Милен Динолов, тенор, като Принц Ямадори; Костадин Мечков, бас, като Чичо Бонзо; Иван Грозев, бас, като Имперски комисар и Нотариус; Благовеста Белева, сопран, като Майката на Чо-Чо-сан; и Стефка Христозова, сопран, като Братовчедката на Чо-Чо-сан.
Всички артисти от забележителния състав пресъздават трогателната история с присъщата за японската култура култивирана сдържаност, зад която се усеща мощно вътрешно напрежение. Именно чрез това сценично внушение постановката разкрива същината на изкуството – да разтърсва, пречиства и да извежда на повърхността трансформираната болка от съпричастността към една трагична човешка съдба.
Сценографията на „Мадам Бътерфлай“, издържана в минималистичен източен стил, е дело на Борис Стойнов. Художник на изящните костюми е Цветанка Петкова-Стойнова. Визуалната среда на спектакъла подчертава деликатността, символиката и вътрешната драматургия на творбата, като насочва вниманието към психологическата дълбочина на героите и към емоционалната сила на музиката.
Хоровият състав с диригент Александър Чепанов постига завиден баланс, чистота и изящество, създавайки усещане за лека разходка в красива японска вишнева градина. Хорът се отличава с приглушени и фино изградени тонове във важни психологически моменти, както и с разгърнат емоционален и вокален регистър.
Оркестърът на Държавна опера – Бургас, с концертмайстор Христо Белчев, изгражда стабилна драматургична линия по несравним Пучиниев начин. Музикалният текст звучи като мисъл, емоция, вътрешно движение и сила на съпреживяването, като постепенно натрупва напрежение и води зрителя към трагичната развръзка. Помощник-режисьори на постановката са Лина Пеева и Петър Тихолов, а корепетитор е Илиана Тодорова.
„Мадам Бътерфлай“ е изящен и визуално въздействащ спектакъл, впечатляващ с характерните за японската култура артефакти и със сценична атмосфера, в която всеки детайл носи символика.
Действието на операта се развива в началото на XX век в Нагасаки. Историята проследява съдбата на младата гейша Чо-Чо-сан, наречена „Пеперуда“ заради своята красота и изящество. Тя се влюбва в лейтенанта от американската флота Пинкертон. Силата на чувствата ѝ и усещането за съдбовност са толкова големи, че тя се противопоставя на традициите на своя народ и се омъжва за него. Влюбеното сърце обаче не допуска, че неговият учестен от любовта ритъм се разминава с пресметливостта, лекомислието и непостоянството на избраника.
Историята на Мадам Бътерфлай е трагедия на сблъсъка между два свята – западен и източен, мъжки и женски, екстровертен и интровертен. Парадоксът е, че човекът, идващ от „цивилизования“ свят, се оказва варварин в отношението си – чрез отказа от отговорност, непостоянството на чувствата, неспазеното обещание и отричането от светостта на думите, които свързват две души.
За младата японка древните традиции, които могат да изглеждат „диви“ и архаични за западното мислене, носят свещен смисъл. Понятия като „свещен съюз“, „лоялност“, „отдаденост“ и „любов“ имат тежест, по-голяма дори от цената на самия живот.
Чо-Чо-сан е красива жена, носеща характерните черти на източната душевност. Въпреки привидната си крехкост „Пеперудата“ показва неочаквана издръжливост и следва своите принципи до края на земния си път, белязан от трагична саможертва.
